България през комунизма (1944 - 1989)
Комунизмът в България започва след края на Втората световна война, когато през 1946 г. страната става народна република под силно влияние на Съветския съюз. Българската комунистическа партия, начело с Георги Димитров, а по-късно с Тодор Живков, установява еднопартийна система, като контролира всички аспекти на живота – от икономиката до образованието и културата. Икономиката е национализирана, индустриализацията се ускорява, а селското стопанство е колективизирано. Животът на хората става строго регулиран, а свободата на словото и политическата опозиция са потиснати. Държавна сигурност следи за всякакви „антидържавни“ прояви.
Въпреки някои икономически успехи и стабилност през 70-те и 80-те години, системата започва да се изчерпва. През 1989 г., под натиск от вътрешни и външни фактори, режимът пада и започва преходът към демокрация и пазарна икономика. Комунистическият период в България остава противоречив – за едни е време на сигурност и социални придобивки, за други – на репресии и липса на свобода.
